Програма Еразъм през погледа на един минал през нея студент

Диана Стоева е завършила Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет. През 2006 г. тя заминава за Леувареден, Холандия по обменната програма Еразъм. В дипломната си работа, части от която публикуваме, изследва програмата, интервюира студенти и разказва за собствения си опит.

Програмата Еразъм е продукт на Европейската комисия (ЕК) и има за цел да насърчава обмена на студенти и преподаватели, както и да спомага за реализацията на транснационални проекти между висши училища в Европа. Участват общо 31 страни – всички 27 членки на ЕС, кандидат-членки – Турция ( до януари 2007 кандидат-членки бяха България и Румъния), както и Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Университетите сключват двустранни договори помежду си и подписват т.нар. Еразъм харта. До началото на 2007 г. двустранни споразумения имат около 90% от университетите в Европа. За улесняване на обмена ЕК отпуска бюджет, осигуряващ грант за по-голямата част от Еразъм-студентите.

Условия за участие

По програмата Еразъм може да кандидатства всеки гражданин на някоя от участващите 31 страни, който следва във висше учебно заведение и е завършил първата година от обучението си.

Информация относно програмата може да се открие в международен отдел или в Сократес центъра към университета, в който следва студентът. Бъдещите Еразъм-студенти имат право да избират между определен брой институции, с които техния университет има сключен договор за обмен. Тъй като местата и грантовете са ограничени, гостуващият университет (този, който праща студенти) често подбира най-подходящите и силни кандидати, които ще представляват него и страната. т.е. не всеки може да замине, а трябва да бъде одобрен от комисия към университета му.

Продължителността на мобилността варира между три и десет месеца, като студентите обикновено заминават за зимния или летния семестър, или за цялата академична година.

Какво трябва да знае всеки кандидат Eразъм-студент

Всеки студент има право да кандидатства за финансова помощ под формата на грант по програма Еразъм. Предназначението му не е да покрива пълните разходи на студента, а допълнителните такива, свързани с път, квартира, по-висока цена на живота в страната-домакин. Сумата, която Европейската комисия (ЕК) отпуска на месец, варира значително спрямо това от коя страна идва студентът поради различията в стандарта на живот.

Обикновено грантът бива комбиниран със средства, набавяни от допълнителни фондове към гостуващия университет, от неправителствени, частни или обществени организации. Това в България не се случва и ние оставаме единствената страна в Европа, която разчита единствено на субсидиите, отпускани от ЕК. Разпределението на средства у нас се случва по следния начин: ЕК отпуска средства, които отиват в Националната агенция Сократ, която ги разпределя между 38-те университета в България, а всеки университет ги разпределя сред факултетите си.

Договорът за обучение (Learning Agreement)

Преди заминаване се подписва тристранен договор за обучение между изпращащия и приемащия университет и студента, в който се записват предметите, които са част от програмата на Еразъм-студента. Тъй като има различия в учебните планове на двата университета и дисциплините рядко съвпадат, се налага да се сключи този договор, който да гарантира, че фигуриращите в него предмети са одобрени и при успешно взети изпити, оценките и кредитите ще бъдат признати. По принцип този договор се води за неформален документ, чиято функция е да улесни процеса на комуникация, и винаги може да бъде променян в зависимост от ситуацията и в случай, че и трите страни са съгласни.

Какво се случва в действителност?

В България на договора се гледа като на много важен документ и се създава подобаваща паника преди подписването му – събират се по няколко подписа, съгласува се, одобрява се и т.н. Аз лично изживях голям стрес колко и кои предмети да включа в него, до какъв брой да ги сведа, по всички ли, които впиша ще трябва да се явя на изпит, ще мога ли да запиша други предмети и т.н. Оказа се, че изобщо не е трябвало да се притеснявам.

В договора трябва да фигурират първоначално само предметите, които ще бъдат признати от изпращащата институция. На място в Холандия ни съобщиха, че всичките вписани в договора ни по обучение предмети са отменени и на тяхно място има други. Факултетът по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към СУ се показа достатъчно гъвкав и промените в договора не попречиха да ми бъдат зачетени взетите изпити.

За жалост системата позволява субективизъм и често студентите трябва да разчитат на благоволението на преподаватели и администратори. Студентка от Английска филология в СУ ми се оплака, че преподавателите в България са отказали да й признаят взетите изпити в рамките на мобилността й Еразъм, и се е наложило да държи всички изпити отново в България, независимо, че вече има оценка по съвпадащите предмети. В подобни случаи функцията на предварителния Договор за обучение се губи напълно.

Кредитната система ECTS

По-голямата част от европейските университети са усвоили новата кредитна система ECTS – (European Credit Transfer System), която е създадена да улеснява съпоставянето на резултатите на студентите в Европа, като за целта се използва обща скала за оценяване.

Като замисъл звучи добре, но като изпълнение – отново трудно за реализация. Почти невъзможно е да се изгладят различията между страните и образователните им системи просто чрез въвеждането на кредитната система. Тук цари порядъчен хаос – кредити, оценки, приравняване и как се случва всичко това.

Примери:

· Каролин от Антверпен, Белгия (еразъм-студент във ФЖМК), посещава 10 часа седмично лекции Български език. В България тя получава 10 кредита. В Белгия обаче категорично отказват да й признаят 10 ECTS. По тяхна преценка – биха й дали 3 или 5 ЕCTS.

· Стандартите за оценяване са различни във всички страни. И отново пример с Белгия: 3 белгийски студентки ми обясниха, че ако в Холандия получат най-високата възможна оценка – 10, то в университета им в Белгия не биха зачели тази оценка и респективно не биха я приравнили към най-високата за белгийската система – а там тя е 20. Логиката на белгийците е, че в Холандия образованието е на по-ниско ниво, следователно, 10 по холандската система ще бъде равно на 17-19 по белгийската (от максимум 20).

Може би кредитната система има своята издържана логика и наистина работи в европейските университети, но поне в моите очи – схемата с използваните кредити е много объркана и става двойно по-объркана, когато се случва в рамките на Еразъм. Тогава кредити се взимат, дават, отнемат, причисляват и никой не знае колко точно кредита ще получи в крайна сметка. Веднъж кредитите са пряко обвързани с оценката на представянето на студента, друг път и тези с най-висока, и с най-ниска бележка (но преминали) – получават едни и същи кредити. ECTS кредитите така и си остават неразгадана мистерия за мен.